Вероятно сте си задавали въпроса „Защо у дома има мухъл?“. Мухълът се оказва един от най-честите проблеми в домакинството, затова е и неразумно да го подценяване. Ако не предприемем мерки навреме, то той може да увеличи завземаните си територии в дома, като с неговото нарастващо разпространение става по-голяма опасността и трудността за справяне с него.
Какво точно представлява мухълът?
Мухълът е вид плесен, която извършва размножаването си посредством спори. Това означава, че те се разпространяват по въздуха. Дори ако у дома нямаме мухъл, то все някога ще се сдобием с него чрез отварянето на някой прозорец. Това не означава веднага, че той е задължителен елемент от нашата къща. За да стане това, то е необходимо да има благоприятни условия за размножаването на мухъла. Всички сме ставали наблюдатели на пленясали ъгли – това са колонии, които се разполагат там, защото е достатъчно топло и влажно.
Съществува едно твърдение, според което нападението представлява най-добрата защита. Това важи особено когато става въпрос за мухъл. Най-простият начин да се избавим от неговото присъствие е като не му позволим да се развива. Дори и спори да влязат, те няма как да живеят, ако не разполагат с достатъчно подходящ климат. Съществуват различни видове мухъл, като всички те обичат влажността и топлината. Точно поради тази причина ги срещаме най-често в мазета, бани, коридори, килери и на места, където се събира достатъчно топлина и влага. Като потенциален дом на спорите служат старите вестници, дървените мебели, книгите и мръсните дрехи, особено ако са в помещения, които рядко се проветряват.
Също така, старата дограма и течащият покрив също са потенциални причини за това, да се образува мухъл. Простата причина за това е, че те позволяват влизането на водата отвън в нашия дом. Нашата единствена задача е да премахнем влагата, като сменим керемидите на покрива, проветряваме редовно, сменим течащата като лейка дограма и ако имаме сушилня – да отвеждаме влагата от нея навън и в никакъв случай да не допускаме нейното кондензиране по стените на килера. Отваряйте прозореца, ако имате такъв в банята, всеки път след душ, пуснете вентилацията, отворете отдушника и прочие. Опасността е, че при евентуално допускане на размножаването на мухъла в килера, той може да се разсее по ъглите в спалнята, кухнята и коридора. В този случай нещата не стават никак розови, като ще е необходимо да положите значителен труд, за да се преборите успешно с нежеланите плежени.
Представлява ли опасност мухълът?
Да, иначе нямаше да предизвиква такова внимание от наша страна. В допълнение с грозната гледка от мухъла на стената и разпадащата мазилка, то това всъщност е и опасно явление.
Спорите на мухъла могат да отделят алергени и в още по-лошите случаи – митоксини. Не е трудно за разгадаване, че алергените причиняват различни алергични реакции. Те могат да бъдат кашляне, кихане, сърбящи и/или зачервени очи, раздразнена кожа, хрема и сълзене. Симптомите доста се доближават на тези при грип, което ги прави трудни за разпознаване и в повечето случаи хората решават, че това е просто настинка.
Истината е, че тези симптоми могат да се появят и при хора, които не са алергични към мухъла. Заболелите от асма хора са в рисковата група, тъй като алергените могат да стимулират астматичен пристъп. Според някои изследвания се наблюдава положително взаимодействие между количеството мухъл у дома и потенциалната опасност за едно дете да развие астма. Въпреки това са необходими още изследвания, които да потвърдят това опасение.
В природата мухълът ускорява разграждането на органичните вещества или още, ако плесента се настани във вашия дом, то дървото и хартията ще се разпаднат, а храната ще се развали.
Как можете да се справите с проблема?
Истинският проблем не е мухълът, а влагата. Можете да го убиете лесно с белина, но това ще реши проблема само за кратко. След време плесента ще се появи отново и ще се нуждаете от още белина, като това ще продължи всеки месец и всяка година.
Решението е веднъж завинаги да премахнете източника на влагата – може да бъде старата дограма на северния прозорец, счупената керемида на покрива, капещата тръба или меката връзка, сушилнята в килера или водата, която се задържа на терасата или перваза.
Банята и тоалетната създават най-добрите условия за развитие на мухъла – в тях влагата е постоянна и в изобилие, а с това и топлината. Тези помещения са и най-трудни за почистване от плесента, но има лесни стъпки, с които да унищожите изцяло мухъла или поне да го сведете до минимум. След като се изкъпете в банята, веднага отворете прозореца или пуснете вентилацията, докато помещението не изсъхне изцяло. По време на студените месеци това може да предизвика известен дискомфорт, но от друга страна – предпазва от мухъла.
Необходимо е да извършите ремонт на всички течове – меки връзки тръби, казанчета и др. Използвайте детергент, но при работа се придържайте към указаните инструкции. Не докосвайте мухъла с голи ръце, не го вдишвайте и не се надвесвайте върху него. Същото важи и когато работите с почистващи препарати.
Килимите и всички изобретения от текстил, както и тези с неравна или пореста повърхност, се почистват доста трудно, затова е добър вариант да ги изхвърлите, да премахнете източника на влага и след това да ги подмените с нови.
От изключително значение е да предприемате бързи действия, тъй като са нужни само между 24 и 48 часа, за да появят нови колонии. Ако няма точно определен източник на влага, то се постарайте в помещения винаги да има свеж и чист въздух. За целта вентилацията, климатиците, отворените прозорци и влагоуловителите вършат чудесна работа. Важно е да поддържате постоянна влажност от 30-50%. Тя се измерва с уред, наречен влагомер, който можете да закупите на съвсем разумна цена под 20 лева.