Влагата, която навлиза в помещенията, е неприятна, заради свойството ѝ да олющва мазилката и заради вредният ѝ ефект върху здравето. Изследвания на Световната здравна организация сочат, че основният проблем на влагата е, че тя създава благоприятни условия за развиването на микроорганизми, причиняващи редица респираторни проблеми.
Независимо че няма преки доказателства за причиняване на астма чрез влагата, то е установено, че при хора с това заболяване, тя е причина състоянието им да се влошава. При здрави хора се причиняват симптоми като раздразнени очи, нос, кашлица, кихане и някои алергични реакции. Твърде често при хора, обитаващи влажни жилища, се среща и заболяването диспнея. Развиването на плесени и различни микроорганизми е проблем, който няма как да бъде разрешен при наличие на влага. Спорите на плесените и микроорганизмите се размножават свободно във въздуха, а не се застояват само около нишите и влажните ъгли. Точно те са основните дразнители за дихателните пътища на обитателите.
Съществува теория, според която децата, израстващи в свръхчиста и стерилна среда, не могат да изградят имунитет, затова е по-вероятно да развият алергии вбъдеще. Те често са пряко свързани с микроорганизмите и плесента, които се колонизират във влажните пространства в дома. Независимо от това, теорията не затвърждава, че прекалената хигиена може да доведе до тежки състояния като астма, защото за тяхното развитие са необходими и други условия. Авторите на това проучване смятат, че в ранна детска възраст наличието на микроби и ендотоксини има положителен ефект върху изграждането на имунитет.
Такива противоречиви резултати естествено няма как да бъдат затвърдени изцяло, тъй като има други прочувания, заявяващи точно обратни резултати. В изследването National Survey of Allergens and Endotoxin in Housing in the United States специалистите стигат до извода, че въпросните ендотоксини и микроорганизми са причина за появата и влошаването на астма при възрастните. Конфликтните гледни точки вероятно се дължат на факта, че в ранните детски години те имат добър ефект върху имунитета, но с напредване на възрастта техният ефект става обратен.
Сигурно е обаче протичащото взаимодействие между раздразнените дихателни пътища и наличието на плесен и мухъл. В повечето случаи кашлицата и кихането могат да се развият в бронхит или ринит, най-вече когато хората са по-чувствителни към замърсения въздух.
Мухълът и плесента отделят митотоксини, които дори в минимални количества, са доказани причинители на токсични реакции у животни и хора. Съвместно със спорите на мухъла, те могат да доведат до затруднения в дишането, а при индивиди с диагностицирани респираторни проблеми – до хроничен синузит или инфекции на дихателните пътища.
В някои случаи при хората се наблюдават симптоми като главоболие, умора или проблеми с концентрацията. Това индикира, че спорите, ендотоксините и микроорганизмите, които се отделят от някои плесени, имат невротоксичен ефект.
Влиянието на плесента върху човешкото здраве са детайлно документирани, въпреки че някои изследвания не илюстрират цялостната картина. Единственото най-добро решение е да се избягва високата влажност в помещенията.